28.7.17

Според една от версиите, точно на 28 юли 1586 година Европа се “запознава” с картофите. Англичанинът Томас Хариот си донася екзотичното за онова време растение от Колумбия.
Хариот е известен с две неща. Като математик въвежда в употреба знаците за сравнение (">" по-голямо и "<" по-малко), а освен това, независимо от Галилео Галилей установява, че хвърлено към хоризонта тяло описва парабола. Втората му заслуга е именно донасянето на картофите Англия и Шотландия. Затова и англичаните смятат, че те първи от европейците са опитали вкуса на картофа и са го направили достояние за целия Стар континент.

Томас Хариот
Обаче, в началото европейците възприемат картофите точно като рядко и екзотично растение, което да радва… очите им. Садят го в ботанически градини и паркове, за да се любуват на цветовете му. Някои колекционери от онова време броят солидни суми, за да се сдобият с екземпляри за частните си колекции, където да се наслаждават на изисканите цветове на цъфтящите картофи.

През XVII век презокеанският зеленчук започва да намира мястото си и в европейската кухня. За тази инвазия определена роля изиграват и годините на глад и нищета, които не са рядкост за бита в Европа през този период. Всеки път, когато една или друга държава е застигана от лоша зърнена  реколта, владетелите ѝ си спомнят за картофите. Добивите от тази култура са по-големи и растението е по-малко капризно спрямо природните катаклизми. Достатъчно било само да бъдат издадени нужните заповеди на владетеля за задължително сеене на картофи и нещата с глада до известна степен се оправяли.

Антоан Огюст Пармантие
И тук има още едно “но”. Дълго време европейците не се сещат, че за ядене стават само грудките на картофите. Селяните се опитват да ядат зелените му части, дори и плодовете, които приличат на зелени ягоди. Обаче те са не само неядивни, а дори и отровни. За да се преборят с предубежденията у селяните по отношение на задокеанския зеленчук, владетелите са принудени понякога да прибягват до хитрости. Пруският крал Фридрих Вилхелм например, издава заповед на селяните да се раздадат безплатно картофи, които те са длъжни да засеят.
Френският естествоизпитател Антоан Огюст Пармантие пък измисля още по-хитър план. Върху земя, собственост на държавата, се сеят картофи, които съвсем целенасочено и демонстративно през деня се охраняват от военни. Нощно време обаче плантацията също така преднамерено е оставяна без охрана. Селяните, подтикнати от извечната истина, че “ако нещо се охранява, значи е ценно”, още със спускането на нощта се юрвали да вадят засадените през деня картофи и… Така картофът с бързи темпове започва масово да се разпространява из цяла Франция.

По-късно потомците издигат на гроба на Антоан Пармантие (между другото, той е човекът, който изнамира начин да се получава нишесте от картофите и това е още по-голямата му заслуга) паметник. На постамента му са изсечени думите: “На благодетеля на човечеството”. До тях са гравирани и думите на френския крал Луи XVI към Пармантие: “Вярвайте ми, ще дойде време, когато Франция ще Ви бъде благодарна, за това, че дадохте хляб на гладуващото човечество”.


Гробът на Пармантие

0 коментара:

Публикуване на коментар